Дуелът на мнения за разликите, историята, подхода, характера на вината от Новия и Стария свят винаги има един и същ подтекст – кои са по-добрите? Но за над тридесетте години противопоставяне, започнали открито с „Парижкото възмездие” от 1976 година, в крайна сметка се оказва, че днес двата свята са се приближили повече, отколкото някой е очаквал.

1. Основните разлики идваха от лозарските практики и подходи във винификацията. Лозарският мениджмънт с клонова селекция, подходяща за конкретния климат, капково напояване, нововъведения във винификацията (като използването на селектирани дрожди, усъвършенстване на млечно-киселата ферментация), температурен контрол, контрол на окислителните процеси по време на ферментацията, по-рационално използване на серния диоксид и други антиоксиданти са нововъведенията, които Новият свят донесе. Понастоящем се използват широко в глобален мащаб.

2. Масово производство срещу семейни имения – имиджът на Новия свят - като произвеждащ унифицирани вина с излят като по калъп образ - е наложен, за да се противопостави на обобщения идеал за стара винарска Европа. А асоциацията със стара винена Европа е романтична и приветлива – зелени пейзажи, доминирани от лозя и малки семейни производители, обработващи принадлежащите им от векове лозови масиви. Но един факт ще е достатъчен, за да обори това възприятие – само апелациите на Бордо произвеждат количество вино, еквивалентно на 70% от годишното производство на Австралия.

3. Климат – в климатично отношение не може да се сложи единен знаменател за страните, които съставят Новия и Стария свят. Счита се, че климатът на Новия свят е като цяло много по-топъл и предвидим, отколкото този в Стария свят. Това далеч не е така, но вероятно това мнение се наложи заради стила, който предложиха страни като Австралия и САЩ.

4. Добре познатата стилистика от края на 90-те години на ХХ век със силно изявена плодовост, големи тела, меки танини и алкохолно съдържание от 13% и нагоре стана нарицателна за Новия Свят. Но в същото време беше копирана от много имения, които географски принадлежат на Стария свят. Сега вече стилистичните подходи на Новия и Стария свят са доста проникнали един в друг. Много европейски производители се стремят да предлагат вина в познатия експресивен стил, но обратното важи и за винарите от Новия свят. Минимална интервенция, фокус върху тероара и търсене на финес са текущите тенденции в тяхната стилистика.

5. Какво иска клиентът – това е въпрос, зададен за първи път от Новия свят. Старият свят не питаше, а предлагаше своите традиции, като се подразбираше, че те олицетворяват възможно най-доброто.

6. История – безспорно Европа печели точки откъм история. Това е доста добър ПР за туристите на организиран винен тур в Сен Емийон или Мозел. Истина е, че заселници от Силезия, Хърватия, Франция, Испания и Италия са поставили основите на винените индустрии на страните от Новия свят. До сравнително скоро Австралия открито продаваше на вътрешния си пазар местно произведени вина, етикетирани като шабли и шери - това показва неразривната връзка на имигрантите с вината, които познават.

7. Бранд срещу апелация – вероятно разликата, даваща най-силно отражение върху възприятието за това, колко са различни Новият и Стар свят. Улесняването на консуматорите по отношение на етикета беше една от винените революции на 80-те години на ХХ век. Така всеки запомни, че виното, което харесва, се казва шардоне и е произведено в Калифорния или пък малбек, идващ от Аржентина.

8. Законодателство - за разлика от симплизирания (семплия?!?!) подход на Новия свят, дълги години континентална Европа предлагаше енигматичната плетеница от апелации, криещи стил, сорт или купаж. Нещата са по-различни днес, като учудващо винените бастиони Франция и Италия бяха първите, които разшириха виненото си законодателство, за да позволят по-просто етикетиране за някои категории вина.

9. Иновации – стъпили на базата на познатите и широко разпространени винарски практики, енолозите и изследователите от Новия свят са двигателите на практичните новости. Винтовата капачка, bag-in-box, Vino-Lok са добре познати и наложени изобретения, които започват живота си в Нова Зеландия, Австралия и САЩ.Европа дълго време се противеше, защото използването на естествен корк за вината с наименование за произход беше залегнало в законодателството на страни като Италия и Испания. В това отношение традиционна Европа се променя, макар и бавно.

10. Подходът към комуникацията с крайните клиенти е доста по-неформален, отворен и непресторен от страна на заетите във винения бизнес на Новия свят. Нещо характерно за тях е, че винарят трябва да мисли и като маркетьор, и като отговорен за развойната дейност, защото се смята, че тези знания и информация са част от професията.

Елисавета Захариева