„Винен клуб“. Струва ми се, че сред винената общност у нас едва ли има друго понятие, което да поражда толкова разнопосочни асоциации и интерпретации. И въпреки липсата на достатъчна традиция, която официално да го „кодифицира“, вярвам, че винените клубове, във всичките си форми и прояви, могат сериозно да допринесат за повишаването на винената култура сред българските ценители. Да ги разгледаме по-отблизо:

Винените клубове като обособени места, където могат да се дегустират интересни вина – винени барове, тематични ресторанти, специализирани магазини т.н. С радост трябва да отбележим, че такива места вече има, и то не само в София или големите градове. Да, не са много, но ги има. До съвсем скоро дори и в най-реномирани ресторанти на въпроса „Какво вино „на чаша“ предлагате?“ отговорът обикновено беше „На чаша – наливно“. И дотам.

Днес ситуацията е по-различна. Работи се все по-грамотно и с винените листи, и със селекцията, и с разнообразието на тематични вина, които могат да се дегустират „на чаша“ и които се сменят всяка седмица. Нещо повече – мисли се и за традиционни мезета и занаятчийски сирена, които да се предложат като акомпанимент към виното. И понеже този подход все още е прохождащ, което означава и доста рисков, е от ключово значение тези места да бъдат идентифицирани и подкрепяни от винените ценители. Както се казва – това е от случаите, в които„гласуваме с портфейла си“.

Винените клубове като вид абонамент. Напоследък вече и у нас се наблюдава подобна практика сред някои от сайтовете, предлагащи вино, или виртуалните магазини на самите изби. Концепцията, накратко, е да станете „член“ на Винения клуб, като изберете количество или категория вина, които периодично да получавате с определена търговска отстъпка. Вината обикновено са изненада и са маркирани само със стилистиката, сорта или региона си. Изненада, която ще разкриете, когато отворите кашона си.

Звучи на пръв поглед доста комерсиално и неатрактивно, но при добра и старателна работа на консултантите и търговците, потребителят-клубен член би могъл да извлече не само финансова изгода. С други думи, ако идеята не е да се пласира залежалата стока, а се вложат ресурс и усилия в селекцията на интересни и малко познати изби и лимитирани партиди вина, някои от които да се предлагат ексклузивно на клубните членове, то изненадата в кашона наистина би могла да бъде приятна. А всяка следваща доставка да се чака с вълнението и нетърпението, с което като деца очаквахме на дългите опашки пред „РЕП“-овете новия брой на „Пиф“. Ако последното не ви говори нищо, не се притеснявайте – това означава, че разполагате с най-ценния ресурс – достатъчна житейска перспектива.

Винените клубове като затворени, „тайни“ групи. Тайните общества от векове провокират интерес и излъчват мистериозност със своите символи и ритуали. И този тип Винени клубове - своеобразни„масонски ложи“ не правят изключение. Разбира се, тук тайнствеността им се свежда до това, че те обикновено имат една ограничена и постоянна членска маса, която обикновено съответства на дегустацията на една бутилка вино. Да кажем 10-12 души. На техните сбирки често се дегустират редки и много скъпи, колекционни вина. Вариантите са различни – от една бутилка, през това всеки да донесе своята „безценна“ бутилка, до тематични винени вечери, домакинствани на ротационен принцип от всеки от клубните членове.

Общото е, че в тези клубове нови членове се приемат обикновено, когато някой се откаже. Поради изградените задълбочени лични отношения между групата, а и поради лимитиращите причини, които посочихме по-горе. Но място за притеснение няма. Ако сте си създали приятелска среда от винени ценители, нищо не пречи да учредите собствен Винен клуб – да се събирате периодично, да дегустирате интересни вина – ваши открития, да обменяте идеи, впечатления, преживявания. И без това в забързаното ни ежедневие ни остава толкова малко време за спокойни срещи и вечери с приятели!

Винените клубове като общности, провокирани от Словото. Това е, което всъщност се опитват да правят някои винени блогове и винени медии. Защото освен да предлагат текстове, които провокират интерес към виното и към хората, свързани с виното, или пък каузи, които са стойностни и справедливи, те държат да чуят и мнението на читателите си. Стремят се обратната връзка с тях да не се изчерпва единствено с възможността за онлайн коментари и дискусии. Държат на живото общуване.

И така след текстовете логично идва Виненият клуб и тематичните срещи - клубните сбирки, на които се говори за книги и винена литература, разкриват се хората,
които стоят зад производството на вината, за които се пише в публикациите, опитват се лимитрани серии вина, представени лично от създателите им. И се заражда страстта към винените пътешествия.„Да отидем и да видим“ – природата, лозята, хората, избата, да се опитат вината от бъчвите, да се предвкуси тяхното развитие
след месец, година, две... И не на последно място - да се докоснем до автентичните традиции и поразмислим върху личните си действия (или бездействията) за това, да живеем утре в един по-чист и устойчив свят. “You may say I'm a dreamer...“, но кой ценител на виното не е?

Николай Паунов, The Wine Inside