Знаете ли какво е „френски парадокс“? Въпреки че французите се хранят възможно най-нездравословно, с големи количества вино и богата на наситени мазнини храна, заболеваемостта и смъртността от сърдечно- съдови заболявания при тях е съвсем ниска. След обявяването на френския парадокс през 80-те години на XX-ти век последва истински бум на изследванията, които проследяват връзката между консумацията на вино и поддържането на добро здраве. Именно виното е смятано за положителния фактор, отговорен за здравето и дълголетието на французите.

 

Основните направления, върху които работят учените, са влиянието на виното върху сърдечно- съдовата система, възпалителните и метаболитните заболявания, някои случаи на рак и диабет тип 2. Дерматологията не остава по-назад: над 20 съставки, добити от лозата и гроздето, намират приложение в борбата с кожните заболявания и стареенето. Различни научни изследвания разширяват кръга на познанието ни за ползите от консумацията на вино
и добавят малко известни аспекти. Европейският проект IMMIDIET установява положителна връзка между умерената консумация на вино и съдържанието на Омега-3 в червените кръвни телца. Други проучвания изследват ефекта на червеното вино върху предотвратяването на зъбен кариес, подсилването
на имунитета, намаляването на риска от развитие на депресия.

Вината съдържат около 500 полифенолни съединения, голяма част от които са с положително влияние върху човешкото здраве. Но най-добре документирано действие притежава ресвератролът. Полезните качества на виното се асоциират именно с неговите антиоксидантни свойства и способността му да блокира свободните радикали. Широко разпространено схващане е, че консумацията на червено вино носи повече ползи, отколкото бялото или розето. Любителите на розе и бяло вино може да са спокойни, че и те си набавят полезни вещества от любимото шардоне или розе от каберне совиньон,
но положителното им действие се свързва с други вещества – полифенолите тирозол и хидрокситирозол. Няма универсална рецепта, кои вина и сортове са най-богати на ресвератрол – той се съдържа не само в ципите на червените сортове. Белите сортове също съдържат ресвератрол, но в по-ниска концентрация. При тях, поради метода на винификация с по-късо или без настойване на мъстта с ципите, ресвератролът преминава в по-малка концентрация във виното. При розетата съдържанието на ресвератрол е между 0,4 до над 3 мг на литър, а при белите вина между 0,05 и 1,80. Червените вина съдържат между 2 и 13 мг на литър, като сортовете с по-дебели ципи са с по-високо съдържание на полифеноли. Чисто генетично в някои сортове съдържанието на ресвератрол е по-високо – такива са Пино ноар и Санкт Лаурент.


Вината от по-хладен климат и реколта са по-богати на ресвератрол, отколкото тези, отгледани в условията на горещ и сух. Концентрацията на ресвератрол варира не само в зависимост от климата и сорта, но и от реколта на реколта. Въпреки че препоръчителна дневна доза не е определена, различни проучвания посочват 25 до 150 мг, набавени чрез храната, като достатъчни, за да донесат ползи за здравето. Силен маркетингов аргумент би бил, ако винопроизводителите обозначават съдържанието на ресвератрол на етикета. Ползите от консумацията на вино са не само медицински, а и емоционални. Културата на пиене на вино обогатява и облагородява. Консумацията, разбира се в разумни граници, носи много ползи и наслада: във всяка бутилка вино освен здраве се съдържа и история.

Елисавета Захариева