Първата ми среща със сортово вино от Каберне фран, винифицирано в България, бе в началото на новото хилядолетие. Беше „Дзиндзифките” на „Дамяница”. Бях очарован. От този написан на ръка етикет започна и моето любопитство към вината от този сорт, направени у нас. Любопитен съм и за всички други сортове, които смело навлязоха в българските винарни след 1990 година, като Пино ноар, Санджовезе, Небиоло , Мурведър и много други.

 

Част от тях ме привличаха, други - не, но никое не можеше да се сравни с качествата, които демонстрират българските вина от Каберне фран. Когато излезе първият “КA&ТA българското вино” ми направи впечатление, че не само аз оценявам високо този сорт. Годините минаваха, производителите увеличаваха сортовите и купажни вина с участието на Каберне фран. И така миналата година от тридесет и две петзведни вина две са от този сорт и той участва в състава на още единадесет от тях. Това е представяне, подобно на такъв непоклатим за България сорт, какъвто е Каберне совиньон, който има един сортов представител и участва в състава на седемнадесет други.

През миналата година шестнадесет изби са направили сортови вина от Каберне фран и оценките им варират от 3 до 5 звезди. Като разпределението е следното: с 4,5 звезди е едно, с 4 звезди са 7, с 3,5 звезди 4 и само 4 са с 3 звезди.

Резултатът, чисто статистически за тази година е пет вина Каберне фран с пет звезди.

Това ме навежда на мисълта, че или Каберне фран се развива много по-добре от други червени сортове в България, или нашите енолози го харесват и му отделят по- голямо внимание,.... или просто ние харесваме тези вина.

Ясен Панов