Червен Петко – свещената напитка, неразделна част от всички семейни празници и обичаи на българите. Генетична информация за изграждането и създаването на една нация, затворена в глинени съдове, мехове, бъклици и павури. Посланик във времето на идентичност и умение.

Виното, като древен митологичен символ на кръвта, живота и плодородието, толкова дълбоко е проникнало в културните представи, че християнството, за да стане господстваща религия, неминуемо го припознава като свое. Така то се превръща в кръвта на разпнатия Христос, а комката с вино сякаш замества ритуала на траките да търсят опиянение и общение с боговете край каменните си шарапани.

Целият човешки жизнен цикъл е съпътстван от виното и неговите разнородни проявления. Всички обреди в чест на боговете го съдържат като гаранция за божествената им благосклонност.

  • новороденото се измива за първи път с вода и вино (за да расте здраво);
  • с вино се преливат основите на новата къща;
  • вино се оставя в паничката за стопанина-покровител на дома;
  • тялото на преселилата се в отвъдното душа се измива с мълчана вода и вино

В прагматично-битов план с винена попара пък укротяват и младенци, и стари баби.

Благородството на виното му придава санкционираща функция – то осветява всяка стъпка по пътя, гарантира нейното благополучие. (Чудно защо единствено в кулминацията на традиционната българска сватба виното е заменено от т.нар. „блага ракия” – вероятно с вроден усет народът пази „репутацията” на своята свещена напитка, предвид на неясния изход от брачното свождане.) Присъствието на виното в българския фолклор и поезия, от македонските песни до Христо Ботев, често е признак за дълбока и многопластова драма или меланхолия на лирическия герой.

В празничния свят на българина тържествено се отбелязват всички етапи от производството на виното:

  • зарязването на лозите в деня на Св. Трифон;
  • осветяването на първите узрели гроздове на Голяма Богородица;
  • началото на гроздобера по Кръстовден

На него приписваме радостта и мъката, надеждата и копнежа, придавайки му почти човешки облик.

За това може би неслучайно откриваме неговия вопъл- предупреждение в легендарния речник на българския език на Найден Геров:

„Копаят ме, живо ме закопават, ровят
ме, отравят ме, обрязват ме, ломят ме,
връзват ме, мира ми не дават. Като узрея с
крака ме тъпчат, наливат ме, разливат ме,
затварят ме в тъмница с железни обръчи
скована, и аз се търпя... ала и аз кога вляза
някому в главата и той ще види що има да
си пати от мене...”

Десислав Звънчаров