Като винопроизводител България винаги е заемала особено място на световната винена карта. Да започнем оттам, че с тази територия и с този климат тя е била петият производител на вино в света през 70-те години на миналия век, а тогавашният търговски монопол Винимпекс е бил най-големият продавач на вино в света, с количества, надхвърлящи 300 милиона бутилки годишно. Което прави по около 1 милион бутилки на ден. Това се случва, разбира се, в една съвсем различна политическа и икономическа среда и при един до голяма степен изкуствено поддържан стокообмен в рамките на бившия СИВ.

След драматичното свиване на площите с лозови насаждения през последните 20 години на XX век и последвалите сътресения в сектора, произтичащи от прекратяването на държавния монопол в производството и търговията с български вина, както и от възстановяване на собствеността на земеделските земи и приватизацията на винопроизводството, България навлиза в новия век с амбицията да намери своето реално място във винения свят и съответната пазарна ниша за своите продукти. Силно влияние оказва и процесът на подготовката за присъединяването на страната към Европейския съюз, с произтичащото от това прилагане на европейските правни норми в сектора, включително и различните схеми за подпомагане на гроздопроизводството и винарството.

Днес, след десетгодишно пълноправно членство в Европейския съюз, страната заема 15-то място в световната класация на страните, производители на вино – нещо, което до голяма степен отговаря на действителния потенциал на българското лозарство и винопроизводство.

Засадените площи с винени лозя са около 60 000 хектара, а регистрираните винопроизводители са над 260. Гроздовата реколта през последните години варира, в зависимост от специфичните климатични условия през съответната година, но в общи линии се движи около 400 милиона килограма годишно. Почти половината от това количество се преработва за семейна консумация.

Годишното производство на вино от регистрираните производители през последните години се движи около 140 милиона литра годишно, като тенденцията е към намаляване на количествата, които се продават на външните пазари, за сметка на разширяване на продажбите в България. Това е интересен феномен, доколкото преди десетина години приблизително 60-70% от произведеното вино се продаваше в чужбина. Напоследък на местния пазар се реализират приблизително 90-95 милиона литра годишно, а износът се движи между 50 и 60 милиона литра. Продажбите на вносни вина на българския пазар представляват около 5% като количество и 11% в стойностно изражение. Според пазарни проучвания средната цена на литър българско вино е 7 лева, а средната цена на бутилка вносно вино е около 14 лева.

Рзпределението на пазара според каналите на продажби до голяма степен следва световните тенденции. Почти 90% от продадените количества са реализирани off-trade, но те са генерирали 30% от стойността.

Интересно е разпределението между продажбите на бели и червени вина. България традиционно се възприема като голям производител на червено вино, както на световния пазар, така и в съзнанието на българския консуматор. Истината е малко по-различна – през последните години продажбите на бяло и червено вино на местния пазар са почти изравнени, все още с лек превес на червеното вино. Не може да не отчетем значителния ръст на категорията розе – ако допреди 15-20 години розетата бяха възприемани като някакъв тип екзотичен винен продукт, днес продажбите на тези вина надхвърлят 7-8% от продадените годишни количества и представляват почти 15% в стойностно изражение. Налице е трайна тенденция и е напълно вероятно розето да увеличи още повече пазарния си дял. До голяма степен е намаляла традиционната ярко изразена сезонност при продажбите на бели вина и розета.

По отношение на опаковката на виното българският пазар все още е традиционно ориентиран към стъклената бутилка, но има трайна тенденция към ръст на продажбите на вино в бег-ин-бокс. По същия начин стоят нещата и с традиционните коркови тапи, които бавно, но неизбежно отстъпват позиции на синтетични тапи, винтови капачки и стъклени запушалки.

В заключение, определено през последните десет години пазарът на вино в България демонстрира сходни тенденции с другите пазари на вино в света, което до голяма степен се дължи на превръщането му в част от общия европейски пазар, както и на нарасналите възможности за пътуване и за обмен на информация.

Радослав Радев