Онзи винен момент... И как да го постигнем

Преди няколко години, докато се обучавах в дегустирането на вино, този винен момент дискретно се промъкваше и във всекидневния ми живот. Когато си тръгвах от обучението, вървейки по улиците на София, улавях градските звуци, гледки и миризми. И тези усещания ме караха да изострям сетивата си и да улавям момента. И после идваше предизвикателството на градския транспорт...

Точно по това време осъзнах, че има огромна разлика между това да пием виното си с пълно внимание и да го пием, обсъждайки последните новини по телевизията.

Извънвремевото осъзнаване на винения момент се оказа моята малка противоотрова срещу стреса на ежедневието. И ако ви интересува как да го постигнем - ето как става.

Целият номер е да се пробудим от програмираните ни навици и усещания и погледнем по-отчетливо, необременени от обичайните си очаквания и предразсъдъци. Всъщност подобна стратегия се ползва при някои медитации, сега ще я ползваме за по-цялостно усещане при пиенето на вино. Лесна работа, нали? За целта ни трябва вино и чаша.

Преди да започнете, погледнете виното в чашата и обърнете внимание дали имате някакви предварителни очаквания за него. А сега... отървете се от тях. Просто ги зачеркнете. Насочете вниманието си към виното и позволете живост и острота на възприятията си. Отбележете цвета, начина по който се движи течността, играта на светлината и сенките.

Сега с пълно осъзнаване подушете виното. Давайте си сметка за всичките си сетива. Аромати, които усещате, асоциациите, които пораждат. За да ви е по-лесно, разделете си ги на групи – усещате ли плодове? Какви? Бели? Червени? Цветя? Подправки? Какви? Кожа? Тютюн? Масло?

После бавно вдигнете чашата и отпийте. Отбележете си всички промени, които преживява небцето ви. Тук има един лек проблем: можем да различаваме само четири вкуса – сладко, солено, кисело и горчиво. Да, реално вкусът е най-ограниченото ни сетиво, а когато отпием, се случват ужасно много неща, които трябва да забележим, опишем и запомним, и то с помощта само на тези четири вкуса. Отпиваме и трябва да обърнем внимание на вкусовете, които виното има – сладко, кисело, горчиво, а понякога и солено; усещанията за допир – дали е гладко като коприна, или леко зърнесто, или грубо като шкурка; усещанията за тежест и плътност на течността; дължина и интензитет на усещанията. Това е сложен процес и аз мислено си го разделям на три етапа, с три глътки.

Глътка 1 – вкусовете. Отбелязвам си кой кога се появява, кой е най-интензивен, как се комбинират по между си.

Глътка 2 – допирът. Гладко и копринено ли усещам виното? Или като кадифе? Велур? Зебло? Тук си отбелязвам дали виното е сочно, или изсушаващо устата. С леко или плътно тяло.

Глътка 3 – интензивност и продължителност. Колко дълго продължават усещанията? Кое кога се появява и затихва? Дайте си сметка за интензивността на вкуса.

А сега забележете липсата на вино в устата ви. Усещате ли още вкусове и аромати? Какви? Обърнете внимание дали изпитвате желание да отпиете отново за следващ взрив от вкусове или имате нужда да изчакате.... И така, докато видите дъното на бутилката.

Когато приключите, помислете върху този начин на винопиене в сравнение с обичайния. Беше ли преживяването различно от очакването? Ако решите от време на време да пиете вино напълно осъзнато и с фокусиране в настоящия момент, ще установите, че забелязвате много по-ясно вкусовете и ароматите на божествената напитка, както и сигналите за насищане в тялото ви. Често това означава, че ще разнообразите вината, които пиете, но ще пиете по-малки количества, с по-голяма наслада.

Мария Чалиева