Аромат – мирисът на виното.

Баланс, балансирано – отлично съотношение между kомпонентите на виното – киселини, танини, захари, плодовост и нюанси от дъба.

Барел ферментед – ферментация в дъб – вина, ферментирали в дъбови бъчви и притежаващи по-сложни аромати от вината, които само отлежават в бъчви.

Билки, билково – долавят се аромати директни и/ или вкусови на пресни или сушени билки – розмарин, мащерка, мента.

Бистрота – наличие или липса на плуващи частици с различна големина или утайки. Наличието на утайка в бутилката не винаги е недостатък, но задължително трябва да се отстрани при разливане в чаши.

Букет – тразява ароматите, развили се във виното след отлежаване в бутилка. Често се използва като синоним на „аромат“.

Ванилия – описва букета и вкуса на вино, произведено в контакт с дъбова дървесина.

Винен нос – виното няма определен аромат.

Винификация – целият процес по приготвяне на виното от момента на гроздобера до бутилирането.

Вкус – термин за усещането, което виното оставя в устата.

Вкусов аромат – ароматните усещания в устата.

Вкусов интензитет – степента, в която са изразени вкусовете.

Газираност – вино, наситено с въглероден двуокис.

Гладко – виното има гладка текстура.

Горчиво – обичайно се счита за недостатък при вината, но съществува елегантна горчивина.

Дива ферментация – при ферментацията не са добавяни допълнително дрожди.

Дъб – дъбова бъчва, съд с различен размер за ферментиране или отлежаване на виното.

Дъбово – нюанси в носа и вкуса, вследствие от ферментация и/или отлежаване в дъбови бъчви или прилагане други енологични практики.

Дълго вино, дълъг послевкус – вино, чийто вкус остава продължително в устата след преглъщане.

Ежедневно – нескъпо, пивко вино.

Елегантост – фино въздействие на виното.

Животински – вино, в което се откриват аромати на сурово месо, кожа, дивеч, мускус.

Заоблено – добре балансирано вино.

default

Интензитет на носа – силата, с която ароматът на виното въздейства върху обонянието ни – слаб, средноинтензивен, интензивен, деликатен.

Интензитет на цвета – дескриптор на плътността на цвета - непрогледен, интензивен, блед, прозирен.

Комплексност – виното има сложни аромати и вкусове.

Копринено, кадифено, сатенено – вино с много гладка и гъвкава текстура.

Коректно – вино с всички характеристики за сорта, но невинаги интересно.

Купаж – вино, произведено от смесване вина от различни сортове грозде.

Леко – липса на тяло в приятно вино.

Многопластов – вж. комплексност.

Нос – мирисът на виното.

Нюанси на цвета – обичайно са показател за възрастта на виното, сорта на гроздето, винификацията. При червените вина виолетовите нюанси са белег за младо вино, докато керемидените (във всички разновидности) – за отлежало.

Опушено, дим – аромат на дим, пушек, обикновено е белег на участие на дъб при производството на вино.

Петрол, петролен тон – аромати и вкусове на петрол.

Плод, плодово – вина, в които преобладават аромати и вкусове на плодове.

Растителен – вина, в които преобладават аромати и вкусове на зеленчуци.

Сляпа дегустация – дегустация, при която името на виното се разкрива след като е оценено.

Свежест, свежо – усещане, свързано с киселиността.

Сортово вино – вино, произведено от един сорт грозде.

Сортов характер – характеристиките на виното съответстват на възприетите за определн сорт.

Таниново – описва вина с високи танини.

Типичност – съответствие находките при дегустация на едно вино и отвърдените критерии за неговия сорт, регион, стил.

Тънко – неплътно вино.

Тяло – усещането за тежест на виното в устата.

Финал, послевкус, край – усещането, което оставя виното след преглъщане или изплюване – къс, кратък, среден, дълъг. Обикновено по-добрите вина имат и по-дълъг, запомнящ се финал.

Хармоничност – благоприятна квалификация за виното, която показва равновесие на всички усещания.

Цвят – определя се от сорта на гроздето и от технологията на производство. Цветът е първото възприятие от виното.

Цветя, цветисто – преобладават аромати на цветя – роза, жасмин и др.