Съветникът за вино (КА&ТА) би трябвало да е от най- близките ни хора. Като личен лекар. Като брачния и данъчния съветник, като личния ти банкер. Трябва да е много добър в работата си – за да му се довериш и да му вярваш, защото ако не е добър, много бели може да направи (както всички останали важни хора в живота ти). Може да ти съсипе храната, да ти закиселее от обяд или да ти съсипе хубави празници, най-малко да ти развали настроението, което всъщност никак не е малко.

Като младеж аз самият имам силни спомени от една корица на книга: става дума за американското издание на „Безкраен празник“ на Ърнест Хемингуей, която разказва за живота на група бедни чуждестранни интелектуалци в Париж. Книгата сама по себе си ми е любима, но корицата изигра и продължава да играе важна роля в моето отношение към живота: стара, ожулена маса и на нея разхвърляни: тапа и тирбушон, подострен молив и острилка с останки от току-що подострен молив, бележник на квадратчета с няколко изписани думи, франзела, начупена от единия край и много дребни и едри трохи по масата, чиния с миди и няколко отворени черупки, печени кестени и най-важното, красива бутилка бяло вино с две недопити чаши край нея. Картина, която за мен създава истинско усещане за „живот“! И там, макар и отстрани, като жалон стои бутилката с вино.

Имам приятел, който избира бутилки и прави етикети за винарски изби в България. При него редовно има голи бутилки. Без етикети, тапи и други украси. Понякога стоя в офиса му, говорим си за мотори и други мъжки забавления, а очите ми са все в голите бутилки. Различни по цвят и форма. Слаби, къси, овални, дълги... Премислям си какво ще налеят в тях: бяло, розе или червено. Убеден съм, че подобно на задължителната по форма чаша, трябва и бутилката да отива на виното. Мога от личен опит да кажа, че аз не мога да пия вино от „сбъркана“ бутилка с грозен или неестествен етикет. Такава грешка не може да спре погледа ми, нито да платя за нея. Затова уважавам професията на моя приятел, защото умее да облича целогодишен труд и мечти на стотици хора преди него. Важен е! Много е важен!

В тази книга, за която пиша предговор, има много бутилки и по всичко изглежда, че „безкрайният празник“ е възможен. Но да не се отплесваме. Огромно удоволствие е да откриеш хубаво вино и да споделиш откритието с приятели. А тази книга е и пътешествие, което Катя и Цвета ни канят да изминем заедно. Те са пътешественички! Много им завиждам!

Моля не опитвайте целия списък. Все пак животът и всичко в него е въпрос на избор.

Георги Кузмов