Това ароматно, слънчево бягство, което влачи поклонници след себе си през всичките векове на човешката цивилизация, добродушно и весело клатушкайки се след тирса на Дионис. „Във виното е истината” казвали римляните, а християните - поне успелите да се измъкнат от лъвовете на същите римляни - отъждествяват кръвта на Сина Божи именно с виното и с думите Му: „Истината ще ви направи свободни”. Елементарната историко-логическа верига на двете фрази завършва с: „Виното ще ви направи свободни”. И както за всяка свобода, за тази много трябва да се работи и да се страда. Производството на вино наистина е един от венците на цивилизацията – то не е жизнено важно за оцеляването на човека, но за сметка на това поне седем години се искат, за да стане лозе, поне година е производственият процес за едно прилично вино. Къртовски труд и страст за нещо, което служи повече на духа, отколкото на тялото. Едно добро вино е сравнимо с една добра книга, с картина, симфония... То има своя синтаксис, своите цветове и аромати, своя хармония. И както всяко произведение на изкуството е силно контекстуално, потапяйки в себе си история, култура, природа, нрави... Името Шатоньоф дьо Пап не е просто вино от долината на Рона, това са 600 години искряща европейска история. Колцина знаят, че почти до средата на 60-те години на миналия век Австрия и Италия буквално воюват за Южен Тирол и не заради някакви принципи или история, а заради великолепното вино, което става на южните склонове на Алпите? Ритоните и кратерите, които откриваме в тракийските гробници, всъщност са от Шираз, Персия, а Новият свят се завърна на картата на добрия вкус не само със свободата и природата, но най-вече с вината си... И т.н. и т.н. Това не е учебник по история, а пътеводител на добрия вкус. Винената грамотност е задължителна, тя показва, че сте човек, който не мисли само за битовото си оцеляване, а е в състояние да се интересува и оценява тази невероятна субстанция, свързваща духа и природата, тялото и душата. Връщам се в предвинените си години, когато безподобния поет Марко Ганчев, избрал с привидно детски стихчета да надхитря комунистическия режим, ме разсмиваше с това четиристишие, цитирам по памет:

Защо все виното възпява Рубаят,
макар че всъщност хлябът храни свят?
Защото виното е хубаво, когато е старо,
а хлябът, когато е стар е баят,
И понеже дават ни го винаги баят,
Затуй все виното възпява Рубаят.

Противопоставянето и единението на хляба и виното са сред най-древните хармонии на човешката цивилизация, които дори християнството не успява да заличи и предпочита да ги превърне в част от своята митология и богослужение. Баятостта на живота е превъзмогваема, когато коравите залци на съдбата потопим в ароматно вино. Ако светът беше толкова прекрасно място, нямаше да се раждаме с писъци, но пък нашите баби са измислили попарата с вино, за да укротят тези писъци...А дядо поп ни гощава с Божията плът и кръв, след причестяване, като знак, че сме още част от Неговото стадо, заедно в добри и лоши дни...

Марко Ганчев ме накара да обичам както Омар Хаям, така и виното, и да завърша този увод с един истински цитат на поета, в чудесния превод на Йордан Милев:

Ще дойде краят, но кога — кой знае?
Да пием вино — истината май в това е.
Не си лоза, глупако: от пръстта —
едва ли някой ще те откопае!

Да. Предизвестен е краят на всеки човешки път, но всеки път се нуждае от пътеводители, а вие държите в ръцете си един от възможно най-добрите, съчетал дух и материя, пръст и небе, знание и удоволствие. Консумирайте...информирано!

Наздраве!

Любен Дилов син