Важна ли е бъчвата за винарите? О, да! Едва ли биха се създали такива шедьоври без нейно участие.

Историята говори…

Добре, че са били келтите, за да я измислят, и така някъде около III-II в. пр. Хр. се появява Нейно Величество Бъчвата!

Към края на Античността и през Средновековието бъчвата постепенно се е налагала като основен винарски съд в Европа. Първоначално я предпочитали, защото е по- удобна за транспортиране на течности, но с времето станало ясно, че в бъчви вината се развиват и вкусът им се променя и облагородява.

Ароматът на вината е важна тяхна характеристика. Той зависи от сорта грозде, от приложената технология, от стила на виното, от възрастта му, от контакта с дъбова или друга дървесина и някои други фактори. Често ароматът на вината говори за тяхното състояние в момента: дали те са „готови за консумация”, дали трябва още да съзреят или пък сме закъснели да ги консумираме, когато са били в апогея си. По отношение на позитивните аромати разнообразието е голямо и предпочитанията на отделните консуматори са много различни и продиктувани от индивидуалността им.

Квеври - що е то?

„Квеври” е всъщност грузинска дума, означаваща голяма глинена делва. В Армения за означаване на същото се използва думата „караси”, в Европа ги наричаме най- често просто амфори, в Испания и Португалия „тинахес” и пр. Имат много имена, обединява ги едно - направени са от глина и от най-дълбока древност се употребяват за производство, съхранение и транспорт на вино. Още древните елини и римляни са ги ползвали с тези цели. Квеври за разлика от амфорите, които служат и за съхранение и пренасяне на вино, се използват единствено като съд за винифициране и отлежаване. Формата е овална, размерите могат да достигат до 5000 литра и според кавказката традиция се заравят в земята, където температурата е постоянна. Произвеждат се изцяло ръчно, като това изиска много труд и търпение. Занаятът на квеври майсторството се предава от баща на син.

Био движението във вината не може да се разглежда отделно от тенденциите в земеделието, където поредица от скандали, свързани със коректното етикетиране и чистотата на храните, накара мнозина да зададат откровено въпроса какво консумираме и да изискат честен отговор от производителите. В почвите и водите могат да се открият десетки видове химикали, натрупани при обработките срещу болести и вредители. Вярвате ли, че продуктите, отгледани на такава почва са добри за вас?

Отговорът на лозарите и винарите са органичният начин на отглеждане на лозята като алтернатива на конвенционално използваните торове, пестициди и хербициди, а във винарната поредица от щадящи винарски практики. Органичните методи на производство се превръщат в начин на мислене, в който на първо място са поставени загрижеността за здравето на почвите и биоразнообразието, а не маркетинг стратегията. Знаете ли, че Château Margaux използва грозде, отглеждано на органичен принцип? Не? Е, това е истинска вяра в „зеленото движение”.

Форми

Формата на бутилката дава представа на информираните любители на виното за съдържанието ù, без да се налага да поглеждат етикета. Различните форми са плод на история и традиции. Те показват географската принадлежност и идентичност на едно вино. Въпреки това, формата на бутилката все повече се превръща в начин за разграничаване на даден продукт в един силно наситен пазар и много производители я избират въз основа на различни фактори и съображения, свързани с портфолиото им от продукти, като оригиналност, усещане и, неизбежно, цена. Цветът на стъклото зависи от разликите между използваните сортовете и стилове вина. Въпреки че това не опростява нещата за нас като потребители, то определено прави разглеждането на стелажите с вино по-вълнуващо. Следва кратък списък на някои от най-често срещаните форми винени бутилки.

Като винопроизводител България винаги е заемала особено място на световната винена карта. Да започнем оттам, че с тази територия и с този климат тя е била петият производител на вино в света през 70-те години на миналия век, а тогавашният търговски монопол Винимпекс е бил най-големият продавач на вино в света, с количества, надхвърлящи 300 милиона бутилки годишно. Което прави по около 1 милион бутилки на ден. Това се случва, разбира се, в една съвсем различна политическа и икономическа среда и при един до голяма степен изкуствено поддържан стокообмен в рамките на бившия СИВ.

Червен Петко – свещената напитка, неразделна част от всички семейни празници и обичаи на българите. Генетична информация за изграждането и създаването на една нация, затворена в глинени съдове, мехове, бъклици и павури. Посланик във времето на идентичност и умение.

Гренаш ноар

Гренаш ноар е червен винен сорт грозде. Смята се, че произхожда от Испания, но съществува и нова популярна хипотеза, че произходът му е остров Сардиния, Италия. Сортът е ранноцъфтящ, но къснозреещ, което го прави подходящ за по-топли климатични условия и гарантира популярността му поради настъпващите климатични промени. Гренаш ноар е широко разпространен в Испания, Италия и други страни, но е особено популярен във Франция, където е основният сорт във вината Châteauneuf- du-Pape. Използва се за розета и червени вина и често се купажира с различни сортове в различни части на света. Сортовите вина са с плътно тяло, аромати на зрял плод и са с по-висок процент алкохол.

Първата ми среща със сортово вино от Каберне фран, винифицирано в България, бе в началото на новото хилядолетие. Беше „Дзиндзифките” на „Дамяница”. Бях очарован. От този написан на ръка етикет започна и моето любопитство към вината от този сорт, направени у нас. Любопитен съм и за всички други сортове, които смело навлязоха в българските винарни след 1990 година, като Пино ноар, Санджовезе, Небиоло , Мурведър и много други.

Внимание! Съдържа сулфити!

Какво са сулфитите?

Това са химически съединения, които съдържат сулфитен йон. Те често се използват за консерванти при производство на вина, сушени плодове, сушени картофени продукти, бира, газирани напитки и др. Тяхната цел е да предотвратят повреждането и окислението на продуктите. Те са естествена съставка в почти всички вина.

„Всичко ново е добре забравено старо” - тази максима важи не само за haute couture, но и при всяка друга модна тенденция. И ето как в последните 5 години в световен винен мащаб някак изведнъж усилено се заговори и записа за вина и метода им на винификация, всъщност познати на човечеството от векове, но добре забравени.